3.09.2011 г., 13:33 ч.

Есенно 

  Поезия » Любовна
701 0 6

 

A с писъка на есенните птици

върви една взривена тишина.

Дъждът морето с вятъра закичи,

след тъжен залез крачи есента.

 

И в ропота му гларусите летни,

взривяват тази тъжна синева.

И не сълзи, мечти с очите шепнат,

от жаждата за лудост под дъжда.

 

Спиралата на лятото е спомен

за глътката любов през есента.

Във нея тя е вплела своя корен,

от нея се разлиства красотата.

 

И с пурпура на старите дървета

вали отново в сънищата тя…

А щом звезда Вечерница засвети

при нашето море е есента.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много красота си плиснала тук, Дани! Четох и препрочетох... и всеки път откривам нови нюанси - на надеждата, вплела пръсти в тъгата, на вкоренилата се обич... Разкош
  • Тишина,спомен,есен...също както при хората, след бурното идва тишината!Поздрав!
  • Красота!
  • И есента е красива при теб,Дани!
    Поздрав!
  • !!!............
  • Обещай ми, море!
    Мое нежно море, моя пяна в скалите,
    сбира плажът чадърите, щом навън завали...
    Мое мило море, как люти във очите ни...
    Как гори във душите ни... От солта е, нали?!

    Мое черно море, моя мъко пелинена,
    зная, само на дъното, бисерите стоят...
    Красота е, море, щом танцуват делфините,
    не за шут на децата, а на воля, на свят...

    Мое лудо море, капер цепи вълните ти...
    И кралици опират до разбойник, нали?!
    Обещай ми, море, щом се склопят очите ми,
    че праха ми ще вземеш, в твойте къдри да спи...
    Зем.
Предложения
: ??:??