А вътре в мене е облачно сиво,
като мъглява есенна утрин.
Небето ми дотежа като обида,
преди в локвите да се срути.
И думите ми са пожълтели и скъсани -
на листопади приличат...
Ала преди по земята да се разпръснат,
исках само да кажа - обичам те!
© Лили Николова Всички права запазени