Есенно
Аз пиша есенно,
с боички рисувам,
живота обличам,
във пъстра палитра.
Цветовете улавям,
от вятър понесени,
плискат се в стъклата,
дъждовните капки унесени.
Жълтото, цвят на мъдростта,
узрял плод на старо дърво,
жита прегорели,
слънчогледи уморени!
Примесвам жълто с кафяво,
като пръстта,
намокрена след дъжд!
Ухае въздухът на гроздобер
смокинов вкус на карамел.
Сладкото в бурканчето, изядено е!
Не може есен без пожар,
без огнените залези,
страстта на старо вино,
и огън в камина да гори.
С тихи стъпки приближава
нейно величество Есента
и стъпки след себе си оставя!
Бонка Василева
Малага
© Бонка Василева Всички права запазени