7.09.2021 г., 22:14 ч.  

Есенно 

  Поезия
339 3 9

Почука тя, а август ѝ отвори.

А пред вратата – дама с шлифер бял,

събрала скръб във всяка своя пора,

помоли ме за чай и вълнен шал.

 

Понечих да попитам как се казва…

Прошепна “Есен”. После заваля.

Навярно ще е кратка като разказ,

но цветна сякаш празнична заря.

 

Тя не е топла. Не е и сърдечна.

Очите ѝ – прозрачни като лед.

От погледа ѝ става ми студено

след погледа ѝ няма друго “след”.

 

Поседна тихо - хладна и смирена,

във себе си, от себе си, се скри.

Така ужасно си прилича с мене,

Уж есен е … а май че сме сестри.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??