ЕСЕННО
Като мътен порой ще премина света.
Ще шумя със тъгата на есенен вятър,
ще събирам ранените жълти листа
като малки надежди от истинско злато.
Ще мине почтен и забързан човек,
ще погледа учудено този театър,
ще види безумно и клето дете –
ще го лъхне тъгата на есенен вятър.
Ще мине, ще види, но няма да спре –
мътен порой ще го мъкне нататък.
Тихо есенен вятър на жълти криле – ...