От нейде долетях – само́ листо,
листо, поело пътя си нелек.
Изпадах още в августовски пек,
изпепелил октомври, чак до стон.
А толкоз време оттогава мина,
валя ме дъжд, сланата ме смрази.
Оглеждах се в искрящите звезди –
така прескочих в новата година.
Стихиите ме мятаха без жал,
намирах пристан в кухите стъбла.
Там сбирах сили за да продължа,
да скитам сред униние и кал. ...