ЕСЕННО(любовна балада)
Ще бъде хлъзгаво
със превалявания
край тротоара с черни вади,
със нездрави мисли.
Като презряло грозде-жълто
от стъклата на трамвая
говорят си искрите на цигарите със ламарината на спирката.
Самотно ми е,
както най-обичам
до смърт,
до гола кост,
до отегчение.
Самотно
докато не засърби до нетърпимост,
изгаря устните стъклото на бутилката.
Ще нагазя във калта пред много прагове
мъжки стъпки
без чадър
ще потъпчат и ще си отминат.
После топлината на открехната в нощта врата
тук две-три строфи ще пропусна.
Ще бъде хлъзгаво
и с превалявания.
17.10.2013г. София
© Петко Чернев Всички права запазени