ЕСЕННО ПИСМО

Пиша ти късно. Много добре го зная.
Отмина лятото и е късна гола есен.
Отдавна беше – неочакван края.
Отдавна замлъкна недопятата песен.

Ветровете топли бързо изстинаха
и смразиха до клетка сърцето ми.
Всички радости в него погинаха.
Остана клето зрънце в ръцете ми.

Малка частица от твоята обич бе то.
Като в дом, в сърцето си го поставих
и то стана цяло, вселена, кълбо.
В недосънувани целувки се оставих.

В себе си те носих в шеметните дни,
за да ме погалиш нощем и погледам
в онези – твоите блестнали очи,
с които в любовта ти се оглеждам.

Постилах ти легло от спомени скъпи.
На него простора, вселени, редях
и онези тежки осиротели сълзи,
които по тебе като кърви излях.

Живях те дълго, но не те изживях.
Ти мен с друга обич преживя ли ме?
Стихове за тъжната ни обич редях,
но те в тефтера сами си останаха.

И писмото ще сложа нежно до тях.
Нека не буди напразно стари духове.
Щастлива единствено с тях бях.
Прости ми! И просто от Бог да ти е!

20 07 2015