ЕСЕННО ПИСМО
Пиша ти късно. Много добре го зная.
Отмина лятото и е късна гола есен.
Отдавна беше – неочакван края.
Отдавна замлъкна недопятата песен.
Ветровете топли бързо изстинаха
и смразиха до клетка сърцето ми.
Всички радости в него погинаха.
Остана клето зрънце в ръцете ми.
Малка частица от твоята обич бе то.
Като в дом, в сърцето си го поставих
и то стана цяло, вселена, кълбо. ...