Ще свърши лятото ми знойно.
Ще дойде жълта есента.
Ще скочат грижите ми двойно,
ще спре на птица песента.
Ще легне на земя тревата
със изгоряли стебълца.
Ще се оглеждат сетивата
в натрОшените стъкълца.
И слънцето ще слезе ниско
щом сенките се удължат.
Пък залезът ще дойде близко
и облаци ще залежат.
И някаква умора двойна
се вмъква в моята душа.
От възрастта си вече тройна
до ръст на лист ще се сниша.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздравление за този въздействащ текст, Никола!