Есен е! Златна. Красива и много дъждовна.

Скитниците бродят ужасно сами. И бездомни.

Есен е! Мъглите целуват утрата със студени целувки.

Но нищо не е по-тягостно от твойто сбогуване.

Безкрайно е дълго. Продължително.

На кого са необходими тези думи съмнителни?

На кого са необходими лъжите, които изплиташ?

Късно е. Есен е. Хайде, отлитай.

Не, не плача за теб.

Сезонът е тъжен.

Ти върви при нея. Не оставай,

Не си длъжен.

Ще дойде зима. Снежна. И тиха.

Аз ще спя. Ще пия чай. И ще пиша стихове.

От време на време ще целувам снимката ти поставена на бюрото.

Хайде тръгвай! Тръгвай вече, Защото

Тя те чака. Сърцето я стяга от вълнение.

Хайде тръгвай. Очите ми не са насълзени.

В сърцето ми няма листопади, за които да се тревожиш.

Тръгвай. Есен е. Сезона в който връщането обратно е невъзможно.

Автор: Полина Велчова