Есенно трънче в петата ми влезе,
с усмивчица крива закуцуках към теб.
Ах, слънцето даже иронично се плези,
дори ме видя онзи загубен съсед.
Подай ми ръка, на тебе разчитам,
на твойто коляно да седна сега,
по врата ти ръце набързо заплитам,
блажено оставам до утре така!
© Валка Всички права запазени
Вълчо...ти пък......!!!!!