31.10.2006 г., 13:02 ч.

Есента е дошла 

  Поезия
849 0 5

Земята е моята плът -

изцежда сока на този живот,

а водата - моята кръв -

с малко тиня след бушуващ потоп.

Планината носи скелета прост,

поразклатен след толкова бури,

а вятъра -

ту тук, ту там като гост

дава дух на тези поопръхнали скули.

Дъждът са мойте слова -

пръска обич в всяка своя сълза,

а небето са мойте очи

много видяли

от простора на таз синева.

Тревата  е моята хубост -

нявга тучна...

сега с пожълтели листа,

а цветята са мойто сърце,

аромата на този живот -

още носят любов

нищо, че есента е дошла...

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??