Да, есента може да бъде и тъжна...
Топлината до днес съхранена угасва,
светлината от утре в песимизъм помръква
и очаквайки чувства студени душата
странно все напред търси новото нещо,
а зелените дни позлатени
разчитат на пищност насъща.
Плодове ще презреят,
ще загният, от високо ще тупнат,
ала може във сок, във вино искрящо
пролетта да дочакат,
до цъфтеж, до оплождаща радост
и до щурава сладост!
Или казано простичко да дочакат,
както случва се винаги
нова надежда.
Да, есента може да бъде и тъжна...
© Иван Иванов Всички права запазени