Есента ни срещна
И ето, най-накрая есента ни срещна
като на филм, като в роман,
като във песен...
След толкова години -
една случайна среща
сред тълпата...
Сред купища от кал и от листа,
два погледа за миг се срещат
и после вятърът далече ни отвя...
Видях ли те или бе илюзия -
образ от хаоса създаден,
сянка от падащо листо...
Дали от близоста ти тъй настръхнах,
или от полъха на есенния вятър...
но знам, че те видях...
За миг...
реалност или шега
на падащите, сухи листа!
© Даниела Всички права запазени