Нищо няма да се случи, няма.
Пощальонът ще намине вечер
без дори и ред от мен за мама,
ала тя с локум ще го почерпи.
На съседа в райската градина
дяволско имане ще засвети
и додето радостта отмине
болест ще сподвие синовете му.
Днеска на бакалина жената
нарои тризнаци, а от вчера
той бе вдигнал тутакси цената
на лука, доматите, пипера.
А пък ти за мен ли се прекръсти?
(мисълта по мене ти отива),
нищо че в зениците ти пъстри
ешафоди вдигат стълба крива..
Уж вървя стъпало след стъпало,
но не виждаш ти от стъпка птича
как съблякла смъртното ми тяло
моята душа след тебе тича...
© Ивайло Терзийски Всички права запазени