Етимология на времето

15.11.2023 г., 13:10 ч.

Поезия

273 1 2

Тази сутрин часовникът

се протегна напряко

и ми сбърка посоките

между „бързам“ и „чакам“.

И разпуснах минутите

да се върнат в леглото.

А в клатушкащо лутане

ме изчака животът.

И подремна на спирката

леко сънен трамваят.

Сред косите ми спираше

муден повей на вятър.

Не препускаха релсите

към поредния пътник.

Нито хората стрелкаха

нервен поглед към пътя.

И така се разбъркаха

всички пластове време.

Само птичките бързаха

да припяват поеми.

Само тежките облаци

се разбягваха бърже,

циферблатите в обръчи

да не би да ги вържат.

И разбрах, че от чакане

няма нищо да свърши.

Че последните влакове

също водят към вкъщи.

Че е грешна подредбата.

Че ще чакам смирено

за да стигна до себе си.

За да стигнеш до мене.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.