purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
13.08.2010 г., 12:30 ч.

Eто ме 

  Поезия
522 0 7

 


Доволните не ще ме разберат –
не вкусили приумиците на пороя,
на вятъра внезапната тъга,
на дръзката любов отровата.


На село,
в еснафската къща на тати,
под тавана на небето,
почти в небитието –
поникнах от ялови камъни,
защото страшно исках да живея.


Не сред алеи,
като диво козле,
в канарите проходих.
Затова като звяр съм сега
сред предвзетия плач на набожните,
защото страшно искам да живея.

 

Като млада гора,
засипана от тежък сняг и леден вихър,
огънах клони.
За да не бъда никога доволен,
за да не живея хилаво и тихо –
аз страшно исках да умра…


Не вкусили приумиците на пороя,
на вятъра внезапната тъга,
на дръзката любов отровата –
доволните не ще ме разберат…

 

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??