Ето, сега! Прережете ми вените!
Остри тръни под ноктите ми бодете!
Първа съм в редицата на презрените,
та очите ми с наглостта си да избодете!
От тялото късайте сочни парчета,
а аз отстрани ще ви гледам смирено.
И без думи смело с нозете тъпчете,
че най-боли когато съм само ранена!
Убийте ме вече! Убийте човека!
Без страх прекършете живота в мене!
Та вече съдбата ми - никак нелека -
да си отдъхне и нов път да поеме!
© Хриси Саръова Всички права запазени