Мечтите ми - развита прежда усукана, без край, лежат без никаква надежда... с тях дяволът играе... И с остри нокти ги обърква, превръща ги в мираж, а аз, като в разбита църква, застинал съм на страж... Не съм това, което искам и дишам самота... Не мога да броя до триста, без звук да издада... Но истините, като примка, те моя врат душат. Не трябва ли да съм изстинал за този сбъркан свят?... От кратката ми равносметка въпроси, като нож, от мен премахват всичко светло... За другите съм лош... До тук! Не съм достоен значи, щом толкова боля!... Дали сега аз ще заплача?... Ще премълча това! С развита прежда не умея да изплета мечти. Сам, в лабиринта ще живея... Да знаеш как боли-и-и...
"Не съм това, което искам
и дишам самота...
Не мога да броя до триста,
без звук да издада..."
Баба ми казваше, че преди да направя или кажа нещо трябва да преброя до 20, е аз и до десет не стигам, пък ти искаш да броиш до 300...
Вал ти си толкова емоционален, че няма как да стане.
Поздравления за стиха! Много ми хареса!
Замисли ме,друже!
"С развита прежда не умея
да изплета мечти.
Сам, в лабиринта ще живея...
Да знаеш как боли-и-и..."
Много си силен и ме вълнуваш!Прегръщам те за този стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
и дишам самота...
Не мога да броя до триста,
без звук да издада..."
Баба ми казваше, че преди да направя или кажа нещо трябва да преброя до 20, е аз и до десет не стигам, пък ти искаш да броиш до 300...
Вал ти си толкова емоционален, че няма как да стане.
Поздравления за стиха! Много ми хареса!