28.01.2018 г., 21:15 ч.  

Етюд за осъдени на мълчание 

  Поезия
928 16 12
Ще ти го сложа там, където го поискаш,
но не и в мястото, с което често мислиш.
И зад купчините от сплетени тела
съглеждам червеи, пълзящи към целта.
Аз виждам как тунелът тъмен се отваря,
като око и път за новата ми вяра...
Далечен път от следващ аз предначертан,
когато бившият остане вече сам.
Дамоклевото време пак надвисва
и договор с Мефисто преподписва.
Но моето не му принадлежи -
затварям адовите си врати ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
: ??:??