17.09.2024 г., 11:47 ч.

Етюди 

  Поезия » Любовна
54 0 2

Когато хванах ръката ти

да танцуваме замечтани,

„Късно е!“, каза душата ти,

и остави у мен само рани.

 

Сега е рано да се намерим.

Не е време да се вричаме.

Дори от копнеж да треперим,

това не е като да обичаме.

 

Ти живееш в едно измерение.

Аз съм в твоето минало смътно.

Имам ли право на мнение,

или всички е вече безпътно?

 

Ще напиша писмо „До поискване“.

Дигитално ще вибрира екран.

Никой няма да има изискване

този случай да бъде разбран.

 

Без да трябва присъди да даваме,

кой е прав или грешен от нас,

искам да знам, че оставаме

само ние. Сега. Тук. За час.

© Boryana Boteva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??