Ева, Ева! Нежна, трепетна душа,
ти растлала си за мене небосвод
и не трябва болка аз да заглуша,
за да съм в тоз омаен хоровод,
в който ти блестиш като невинна,
че в поривите си лъчиста,
но защо ли пък не си градивна
в битката житейска да си чиста?
Тука аз съзрях дилемата основна,
с която твоята душа ме трогна
и разбираш, че не си виновна -
с тебе този страх ще превъзмогна, ...