22.09.2022 г., 10:24 ч.
Евгения Христозова
Лозарите в стари механи
все песни за любов нашепват.
И всяка песен на ума си ти,
тъй лека като птичи трепет!
И в селото спокойното поле
за дланите ти, ах, приглася.
Прелива вино в моето сърце
и на ръце отново те понасям.
С вечерна бледосиня тишина
лелея за милувката ти розова.
Прохладата във знойна мараня
си ти, Евгения Христозова!
все песни за любов нашепват.
И всяка песен на ума си ти,
тъй лека като птичи трепет!
И в селото спокойното поле
за дланите ти, ах, приглася.
Прелива вино в моето сърце
и на ръце отново те понасям.
С вечерна бледосиня тишина
лелея за милувката ти розова.
Прохладата във знойна мараня
си ти, Евгения Христозова!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Йотор Амер Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
