Живеем ние в евроград,
всичко ни е евро – ври.
Дупките ни европейски
и цените ни, уви.
Получавам аз заплата,
в български „еврОпари”,
сметките като си плАтя,
месецът ми изгърми.
Гордо се разхождат тука,
нашенски еврОкози,
и ни подаряват свежи,
скачащи еврОбълхи.
Евророми пият здраво,
с подарените еврОпари,
в евромахмурлук се жалват
и се псуват до зори.
Евромисли ме смущават,
та от тях не ми се спи,
Евро ли е таз държава или
комбинация от пръсти три.
© Христо Костов Всички права запазени