Евтиният ти сладникав парфюм изпълва стаята
като задушлив пушек, който раздира дробовете ми
и кара очите ми да сълзят всеки път, когато си поема въздух.
Чудя се дали знаеш за чувствата ми към теб.
Дали съм се издала с дума, жест или поглед.
Не. Да. Може би.
Презрението е нещо, което трудно може да се скрие.
Поне така си мисля.
Винаги, когато те погледна,
в ума ми изникват кървави картини на нещата,
които бих ти причинила, ако бях достатъчно силна.
Или смела.
А ти само ми се усмихваш с доверчивия, празен поглед
на животно, което водят на заколение и аз се чудя дали е
възможно да си наистина толкова глупава,
че да не виждаш болката, която искам да ти причиня,
скрита в очите ми или си твърде хитра, за да се издадеш.
Няма значение.
Танцът започна, а когато песента свърши само
една от нас ще е останала на дансинга.
Л.К.
Това е началото на нещо по-дълго.... Какво мислите?
© Скреж Постъклото Всички права запазени