С белите лебеди в твоите длани
пълнят душата ми тихи води.
Денем ме палят - копнежно желани.
Нощем ме галят с лъчи от звезди.
Влюбен завинаги в тяхното бяло -
с миг ги задържам, и с дъх ги творя.
Плуват ли... времето сякаш е спряло
с вятърна ласка от тънки пера.
Спомени в нежни платна ги рисуват.
Мокрят мечтите ми в син акварел.
Пръсти докосват ме. Лебеди плуват,
сякаш в безкрая си търсят предел. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация