Късна нощ, над езеро. Резен от Луна, люлее черната вода. Крясъкът на сова, плясък от весла. Безлисти черни клони, и полъх, в тях заспал.
С забрадка черна, във нощта - лодка и една жена. Съндъче черно за последно нежно гали, прошепва нещичко едва. Едно сърце със рани от кинжали, погълна с плясък черната вода. Очите, лунно осветени, по крайчеца едва, едва - сълза.
Мъгла се спуска, мътна, бяла - изчезна лодката съвсем. Едно сърце погълна пак Безкрая: ще бъде сит до следващата нощ.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Браво!