Великата майка във мен се пробужда...
Пролетта е магьосница...
И ме зове...
На Бог Пан отново да служа,
обладана от южните ветрове...
Да бъда жрица във храма
от въздух и огън,
земя и небе...
Да съм навсякъде и пак да ме няма...
И да скитам с южните ветрове...
Да ме люлеят разцъфнали клони...
Да се разтворя в бездънното синьо небе... ...