ЕЗИЧНИЦИ

Някак странно с тебе се обичаме.

Вглеждаме се в чуждите очи,

търсейки очи за своя грях.

И със болка в чужди думи чувстваме

 как в мъглата хищно дебне страх.

Този свят е орех костелив

и не можем да разчупим с поглед

твърдата обвивка на надеждата,

за да видим оня порив див

как в душите ни сега изглежда.

Бавно се тътрузи вечността.

Времето убива всеки миг,

в който можем с теб да сме различни.

Слънцето е толкова далечно

в трепетите болни и трагични.

Молим се на древни богове

в спукани от сивота светилища

с гласа на упоените си делници -

да ни разтърсят будни ветрове,

пак с обич да заскърцат стари мелници!