Вървя, а водата над мен
тежи с тонове.
Нагазил съм надълбоко
изглежда.
Очите ми ще изхвръкнат
от орбита.
Дробовете колабират,
без кислород.
Мога да изплувам,
но господ ми е дал крака.
Мога да летя,
но не съм роден за птица.
Не си тръгвам
за това, че не ме обичаш.
А, че изстиска
от мен всичко
...и остана гладна.
© Станислав Русев Всички права запазени