refab (Фабер)
268 2249
27.05.2010 г., 21:22 ч.

* * * 

  Поезия
669 0 10

                                             (по Пабло Неруда, но далечно...)

 

 

                                            Обичам те трезво

                                            Обичам те (и) с трагизъм.

                                            Не знам колко,

                                            не знам докога.

 

                                           Не мога да обичам по друг начин,

                                           освен  когато го правя и състрадателно,

                                           ако ме тикат

                                           природа и дълг.

                                           Обичам те трезво

                                           защото, надявам се,

                                           не стихва в мен

                                           лекият полъх*,

                                           не помръква

                                           малка искрица,

                                           и защото

                                           не само за прекрасното

                                           в теб,

                                           но и за душата ти

                                           знам.

 

 

              *11...................... и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра - земетръс, но не в земетръса е Господ;
12. след земетръса - огън, но не в огъня е Господ; след огъня - лъх от тих вятър (и там е Господ).

 

 

Трета книга Царства 19 гл.

 

© Фабер Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не установявам твое недоглеждане (няма такова!), а просто подчертавам това, което ти е направило впечатление, и го пояснявам...

  • жарава (Веска ), сигурно ти е направило впечатление, че съм написал "за (душата) ти знам", а не "душата ти знам"! Вторият вариант е много претенциозен, а и не може да е достатъчно верен - не може много да се знае нечия душа!

    Поздрав!
  • Благодаря за разяснението. Значи съм свръхестествена, защото никой и нищо не ме ТИКА!
  • Да, материалната природа "тика"!

    "Но дори и мъдреците постъпват
    според своята лична природа.
    Всеки е във властта на природата"
    Бхагавадгита 3:33

    Затова стои въпросът за свръхестественото... т.е. за условно! освобождение от материалното естество!
  • Много ми хареса това ти разяснение: "Във всеки човек е заложена частица "прекрасност", но едно е да я почиташ, да си пленен от тази частица и прехласнат по нея, друго е да виждаш цялостната личност, носителка на "частицата"!"
    Но всичката му прекрасност отиде по дяволите като прочетох следното:
    "Не мога да обичам по друг начин,
    освен когато го правя и състрадателно,
    ако ме ТИКАТ
    природа и дълг."
    Представих си те как те ТИКАТ природа и дълг (с нещо като остен) и първо ми стана смешно, а после те съжалих (сигурно ти е боцкало, все пак).
    Освен че не умееш да боравиш със заглавията, явно и думите ти изневеряват! Дори и далечно не е... (по Пабло Неруда)!
  • Разяснение за Арихо, пардон, за компютъра му:


    Трезво обичане има, ако човек не се е замаял прекомерно от магнетизма на влюбването, който го кара да е опиянен (нетрезвен) и като се отрезви, да се чуди на себе си, и да бие отбой.

    Трезвостта почти винаги е свързана поне с елементи на трагизъм, защото той - трагизмът, е съставна част и "процент" (ако не и основа!?)от битието!

    Състрадателно обичане е когато присъства доста и елемент на ... жалостивост(!?)..., което може да е въпрос и на разбиране за дълг към обичания, а и да е съчетано с обвързаност с необходимост от задоволяване на биологични потребности!... Един вид - симбиоза, някаква!?...

    Трезвостта е в пряка връзка с естествено благодатното усещане за Божие присъствие ("лек полъх на вятъра". То (трезвението) е в противовес на екзалтацията, която е с дяволски корен, и често е бурна и "земетръсна".

    Във всеки човек е заложена частица "прекрасност", но едно е да я почиташ, да си пленен от тази частица и прехласнат по нея, друго е да виждаш цялостната личност, носителка на "частицата"!
  • Цитирам капацитетите (Фабер)
  • plami-6 (Плами ): 27-05-2010г. 21:52
    "...трезвено -съзерцателно-действена любов ...Нали знаеш, че любовта, всъщност, е повече (жертвено)действие (разбирано в по-широк смисъл на думата), отколкото чувство!" - по-добре не мога да го кажа"

    Интересен цитат!... Къде го прочете това?
  • "...трезвено -съзерцателно-действена любов ...Нали знаеш, че любовта, всъщност, е повече (жертвено)действие (разбирано в по-широк смисъл на думата), отколкото чувство!" - по-добре не мога да го кажа
  • Възможен коментар: "Какъв Пабло Неруда, какво общо има Пабло Неруда?"

    Незадоволителният отговор от моя страна ще е препратка към преведеното от мен стихотворение (вж. "преводи", и в подчертаване отново на "но далечно...(по Пабло Неруда,)"

Предложения
: ??:??