Когато те видях за пръв път,
сякаш нещо в мен се промени
само от един поглед невинен и мил.
Нямаше никой отстрани,
пред мене беше само ти,
само ти и никой друг.
Бях в тунела тъмен и страшен
сам-сама, плачех и
търсех изхода...
Бяха сама в тунела,
а ти беше светлината в края,
моето малко спасение,
моят така чакан път към Рая,
пристан за душата ми блудна и бездомна.
Аз бяха чашата, а ти виното в нея,
разля се в моето същество
и сгря леденото ми сърце,
вдъхна ми нова надежда, нов живот...
Няма толкова силни думи,
с които да кажа какво е помежду ни,
да видят хората на този свят,
че има останала капка любов,
но и една капка стига...
P.S. : Посветено на човека, който ме промени и ме накара да покажа себе си, да преборя страховете и самотата и който ме накара отново да обичам...
© Анита РаНгелОва Всички права запазени