Patrizzia (Надежда Ангелова)
2291 18256
18.12.2013 г., 23:02 ч.

* * * 

  Поезия
1004 2 13

Аз толкова приличам на детето,
което в мен живее нелюляно,
в краката си не гледам, а в небето
и ето ме с превързано коляно.


Боли ме не коляното - сърцето,
миг, два ще падне възрастната маска,
но аз не плача, плаче в мен детето,
че удар пак получи, вместо ласка.


От сълзи уморено там - в душата,
заспива то с превързано коляно,
а в мен проплаква тихичко жената,
пробудена от чувство неразбрано.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добро утро, миличка!
  • Наде, добро утро! Аз обичам старинни неща... Още повече такива, които ме карат не да чета, а да издишвам с думите.
  • Лия, това стихотворение е написано през 198....И дебелия сняг. Благодаря, че го извади от " нафталина"!
  • Дааа! Вече нямам съмнение,че си ми духовната самодива, която кара душата ми да изпява, всяка болезнена нота с римите и прекрасните ти стихове.
  • Отново хубав стих!
  • Много хубаво!
  • Хубавооо!! Ще ги публикувам с твое позволение в страницата си във фейса!
  • Често плачат децата в нас - изненадващо често, там, под овладяната маска...
    Хубав, целебен стих!
  • Благодаря ви за подкрепата.Вашите коментари значат много за мен.
  • Харесах и аз!Поздрав!
  • Осмислена емоция, подходящо облечена в издържан технически стих!!!
  • Колко нежност и чувствителност има тук! Поздрав!
  • Хубаво!
Предложения
: ??:??