ФАДО КРАЙ МОРЕТО
Знам, едно фадо ще ме накара
да почувствам, че съм още жив!...
Този свят остави ме щастлив -
съхранил осанката ми стара!...
Пръсти кой по струните прокара,
за да ме прелее във мига,
в който няма болка и тъга,
щом морето още помни бриза?...
Бавно по брега девойка слиза...
Вятърът ухае на липи...
Някой тихо свири на китара,
а морето тъй дълбоко спи...
Вдишвам леко утринна омара...
Пее във сърцето ми Мариза...
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени