Думи на вятъра хвърлени,
хора за нещо обидени.
Жалби до Бог - от опърлени.
Факли сме. Огънят свиден е.
С химии днес нестинарите
казват, нозете си пазели.
Шепата луди - от старите,
в огън и тръни сме газили.
Укор в очите ви виждаме
и не пестите куршумите.
Сенките свои зазиждаме,
там - в красотата на думите.
Ако докоснем душите ви,
значи добре сме се справили.
Има надежда за дните ви...
Въглен, но жив сме оставили...
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Шепата луди - от старите,
в огън и тръни сме газили.
Поздравления!