8.01.2009 г., 16:00 ч.

Факт 

  Поезия » Любовна
1084 0 12

Случайна среща... Глупаво мълчим -

в очите не се гледаме даже...

Истината знаем я - уви,

ние няма какво да си кажем!

 

Лентата връщам с година назад -

в спомена с болка поглеждам...

Бегла целувка... Мълчание... Ад...

Време... Убита надежда...

 

Колко въпроси роди мисълта!

Отговор - никакъв смислен...

Страдаха с мене денят и нощта,

шепнеха колко им липсваш...

 

Даже не зная защо оцелях,

влака последен как хванах...

Днес не е важно... Факт е, успях -

бутна ме, паднах... Но станах!

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Думите в стиховете ти се водят ръка за ръка, това ми харесва. Ясно, точно и докосващо на пръв прочит!
  • Много ми хареса!
  • Tomad,в изречението "...влака последен как хванах..." ,влака се явява пряко допълнение и вероятността (от синтактична гледна точка)да бъде скрит подлог в някое от следващите изречения е никаква.Имайки предвид твои коментари, които съм чела, този тук го приемам по- скоро като комплимент!
    На всички останали, които са разбрали за какво става въпрос, благодаря!Поздрави!!!
  • Само не става ясно, влакът ли те бутна? Нелош стих
  • Ммм да, браво и от мен, харесах!
  • невероятен стих.... много ми хареса.. бутна ме-- но станах
  • В началото тъжно, после хубав край... някак дори вдъхва надежда на тези, които все още са на земята...
    Определено много, много хубав стих!
  • Не хубав, а направо страхотен!
  • Всичко е дошло на мястото си! Много хубав стих! Поздрави!
  • Много добре написано !
  • Браво!
  • Винаги пишеш толкова увлекателно!!
    Прегръдки от сърце!
Предложения
: ??:??