Случайна среща... Глупаво мълчим -
в очите не се гледаме даже...
Истината знаем я - уви,
ние няма какво да си кажем!
Лентата връщам с година назад -
в спомена с болка поглеждам...
Бегла целувка... Мълчание... Ад...
Време... Убита надежда...
Колко въпроси роди мисълта!
Отговор - никакъв смислен...
Страдаха с мене денят и нощта,
шепнеха колко им липсваш...
Даже не зная защо оцелях,
влака последен как хванах...
Днес не е важно... Факт е, успях -
бутна ме, паднах... Но станах!
© Мариела Челебиева Всички права запазени