Къде да отида,
кой да попитам,
къде да те видя,
защо те няма,
кога си отиде,
как да те имам,
избяга тихо от света...
Горещи сълзи в
стъклени очи,
усмивка вяла от
спомен плах, далечен.
Поглед, допир, шум -
побъркващо ежедневие.
Фалшиви хора -
лица, усмивки, преструвки...
Фалшиви хора -
пошлост, завист, злоба...
пръска от очите им,
уж слънчеви, добри...
Сама съм сред тези
толкова фалшиви хора,
в затвор от лъскави лъжи и
море от неискрени сълзи.
Една любов - стъклена илюзия.
Едно старо приятелство
равно на предателство...
В този свят - пуст, прозрачен,
толкова просто устроен,
имам нужда от теб,
но...
... къде да отида,
кой да попитам,
къде да те видя,
защо те няма,
кога си отиде,
как да те имам?