С усмивка пак те гледам,
а вътрешно кървя.
И не защото страдам,
а чувствам хладнина.
До вчера пламвах и горях,
а днес изпепелена тлея.
И толкова тежи ми, като грях,
че някак си по навик аз се смея.
Бях толкова необуздана, дива,
не вярвах нещо, че ще ме сломи,
но счупих се и станах толкова фалшива,
че никой няма да ме залепи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация