17.07.2007 г., 9:31 ч.

Фантазия на болката 

  Поезия
906 0 4
ФАНТАЗИЯ НА БОЛКАТА
Удавих се във извора и думите пресъхнаха.
Напуканите устни се целуваха с горещи камъни.
Душата ми шептеше името ти и издъхна.
Измислени сме с теб и няма ни.
Там горе сред звездите ще се срещнем.
Ще танцуваме под лунните лъчи.
Слънчевият път ще търсим с свещи.
Слънцето ще се усмихва и ще си мълчи.
Накрая ще намерим звездното си лоно.
Ще си направим земна къща от дърво.
Децата ни трохи на птиците ще ронят ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Всички права запазени

Предложения
: ??:??