дакота (Дакота)
152 364
29.03.2007 г., 0:53 ч.

фантом 

  Поезия
501 0 2

Безстрастно небето разчиства
надвитата сила на огъня,
през облак от черни огнища -
комини в ръцете на болката.

Не искам да чувам, не искам...
(последния вик  на раздялата)
В червената мрежа на мислите
сега  паметта  ми е  камък.

Лъжец е животът - фантом е!
Див кон със очите на вятър -
чудовищен, глупав безбожник,
до бяло прахосал кръвта си.

 

Светът е привикнал на всичко.
Змиите се мислят за ангели.
Какво да очаквам от изгрева,
когато нощта го е раждала.

 

 

 

 

 

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса!
  • "Светът е привикнал на всичко.
    Змиите се мислят за ангели.
    Какво да очаквам от изгрева,
    когато нощта го е раждала."

    Хареса ми стиха ти, Дакота!!! Мисля си, че не живота ни е виновен, а ние го живеем в повечето случаи неправилно. Поздрави!!!





Предложения
: ??:??