Фарът самотен свети в морето
вълните се плискат и тихо нашепват
–Този фар е великан‚ с времето
превърнал се е в старец побелял.
Дали изпитва самота?
Има ли си той душа?
Величествен и мълчалив е
в тишината на нощта
не говори‚ само пръска светлина
тя – е негова душа‚ светеща като луна.
Сребърни чайки кръжат край фара
дом за тях е той‚ приютили са се в него‚ ...