Гълфстриймът на самотните души
заплете гребен в темелите на фаровата кула.
И монотонно, досаден до полуда,
за да не започнем всичко пак от нула,
зае се - всеки наш пропуснат миг да съхрани.
А ние -
с очи притворени - от вятър по-сами,
тела преплели в огледална близост,
прехапваме дъха си - прегръдките ни стават призма…
Шшшшшт! Тихо! Шшшшт!
И стонове поглъщаме -
да не събудим морските петли!…