“...спокоен шоп, почесващ се по темето,
и цигани със четата, и времето,
накрай света, а може би във Дриново.”
Кирил Гончев
И пак стоят – пред чашата с кайсиева –
един поет, почесващ се по темето,
и Времето ни, изкушено временно
да уважи достойното му минало.
Завиждат тайно бившите величия,
поне в едно постигнали съгласие:
- Посмачкахме го, но по чест – пред нас си е!
И след “Фашизмът”? Обезпокоително! ...