Фатална бях, фатална и ще си остана…
Защо на щастие не се научих аз
и правех на сърцето си рана, след рана.
Аз исках да си тръгна, а не да остана,
но останах тук сред спомените си пропити
със старост, мирис - див и прах.
Сега когато осъзнах, че пропиляла съм си дните,
ще мога да си тръгна, нищо че ме гони страх.
Страхът не ще ме спре да вярвам,
че мога да вървя сама
и щом сама ще правя крачки,
ще мога и живота си сама да наредя. ...