Какво ми се молиш, не съм ти икона,
несломена от времето жадно.
Задръж обичта си, не я заслужавам,
пропъди ме от живота си хладно.
Чистота не излъчвам, загубих я вече
в топлината на чужди постели.
Всяка минута в скитница ме превръща
с коси, в самота избелели.
© sovichka Всички права запазени
ще икономисам тази драма.
обаче ти ако към мен мараци имаш
вниманието ми винаги ще намираш.
Тъй че това го знай
когато искаш знак ми дай
а пък, че в чужди постели си се въргаляла
в неудобно положение не би ме поставила.