Гледам и не се трогвам
от насълзените им очи.
Голтаци, скитници, мизерници
са всички те.
Скръб не може да достигне
удавеното в скръб сърце.
А те чакат месеце, години вече
някой да излекува техните души.
В студената нощ,
в мрака и опасността,
нама ли кой скръбен
да подаде на скръбните ръка?
Той трябва да побърза-
ще е твърде късно сутринта.
Черната нощ ще измие болката, страха
и безмилостно ще отведе
една окаяна душа.
© Паулина Зарева Всички права запазени