Зад железните си мигли
Си заключила
Руси телефонни часове
Грим
Вече си научила
Да си наивна
Като дете
Но имаш ли свободно време
Да се взираш в гладко езеро
И изгреви и залези да милват
Невинния цигарен дим
Цигарен дим
Те е създал
Ангел
Със счупено крило
Ще останеш
И никой няма да те забрави
Можеш ли да летиш
И в отражението на дъжда
Да се обличаш
Говорейки
И после пак гола
Да пърхаш с ръце
Като момиче
И гърдите ти
Могат ли пак да ме повикат
Могат ли пак зад железните ти мигли
Да се надигнат бури
И зад стените за душевно болни
Луди
Намери ли своя ъгъл в който да скиташ
Построи ли свой ефир
Създаде ли снимки
Да украсиш усмивката си
Научи ли се да обичаш
Крехка малка Еди
В колко филма
Си била черно-бяла призрачна
Играчка на другите
И в колко филма не можа да участваш
Колко живота преживя
Колко малки юмручета
Блъскаха по теб
И те събудиха
И те направиха
Крехка малка Еди
Забрави ли
Раираните ръкави
Крият тъгата ти
Усмихни се пред камерите
Еди
Плака достатъчно
Крехка малка Еди
Изтрий с ръка огледалото
И се огледай
Защото вече те няма там
15.10.2007
© Десислав Илиев Всички права запазени