Вървя сред срутените кули
на нашия въздушен замък.
Сълза на устните ми пари,
сърцето ми - сменено с камък.
Крилата ми - пречупени и слаби,
очите ми - покрити с прах.
Ти без да искаш ме измами
и ми остави не любов, а страх.
И чувствам се така сама,
дори в прегръдките ти здрави,
прегръщайки се с пепелта,
в която ти ме изостави.