Дишам те… издъхвам… непрестаннораждам се в очите ти… сама -толкова ли привикнах да съм жадназа следващата капчица сълза? Спирам се… отричам… разрушавам,дращя по залостени врати.Някъде в душата ти изгарямв прегръдката на стъклени стени. Тихо е... задушно... заглушено,няма те... сама съм във праха.Нека да издъхна примирено -
после ще възкръсвам... пак и пак.