Писмо в бутилка сред раковини
и раци,
корабче от хартия, изхвърлено на
дюни,
Лорелай откри с мокрите си пръсти,
отвори писмото и се зачете,
и душата ù, бяла птица, литна
над синята планета,
сълзи светулки се разнесоха
над вода и отражение,
и часовникът на луната спря,
за да им се любува,
русалката се влюби в думи,
написани в корабен дневник,
нощни пеперуди затанцуваха.
Задраскан свят от вълшебство
видя Лорелай в късчето хартия
и поиска приказни времена
за нощни круизи и капитани
и сякаш изгря нова луна.
© Ваня Иванова Всички права запазени